Не казвайте това на жена, преживяла спонтанен аборт

Психолози  от благотворителната фондация „Светлина в ръце“ определиха кои фрази не бива да се казват на жена, загубила бебето си.

1. „Стегни се. Не плачи вече! Животът продължава“ 

Жена, която наскоро е загубила детето си, няма сили да спре да плаче и да започне да мисли за бъдещето. Тя живее със своята драма и няма да може да продължи напред, докато не премине през всички етапи на траур. 
Фрази като: „Престани да мислиш вече за това“ , „зациклила си в болката си“,  само акцентират върху нейната безпомощност и дори могат да предизвикат агресия. Такива думи блокират процеса на преживяване на травмата, не позволяват на болката да си отиде и и пречат за освобождаване от негативното преживяване.
Представете си някой, който си е счупил крака, а вие му казване: „Вземи се в ръце, не хленчи, стани и върви“. Той ще може да стане и да ходи, едва когато костта заздравее и мускулите се възстановят. Същото е и с психическата травма.

2. „Въпреки всичко ти провървя. Можеше да бъде и по-лошо "

Искаме да подкрепим, като говорим за други човешки трагедии: например за загубата на вече родено дете, за невъзможността на жената да стане майка. Но тя чува само едно: „Твоята скръб е незначителна, просто не си изпитала истинска мъка“. 
Ясно е, че в света има има по-трудни ситуации - но е малко вероятно историята за чуждо нещастие да облекчи собствените страдания. Тя обаче може да подкопае почвата под краката, която така и така не е стабилна.
Всякакви сравнения като: „Ирина преживя два спонтанни аборта, а след това роди здраво бебе“ , не са от полза. Преживяването на скръбта е изключително важно, но се случва бавно. Оставете жената да изживее всички емоции, свързани със загубата.

3. „Беше в самото начало. Ти не си загубила бебе, а само няколко клетки!“

Жена, загубила бебето си на ранен етап, сякаш няма право на силни преживявания. Околните я уверяват: „Там още нямаше никой, спри да плачеш“. Факт е, че периодът на загуба на бременност по никакъв начин не определя силата и степента на мъката. За нея това е истинска скръб, детето вече е било факт в нейното психическо пространство, мечтаела е какво ще бъде то, как ще се грижи за него.
Когато говорим за нероденото като за „куп клетки“, изразяваме не само пренебрежение, но и откровена обида. Подобно отношение може също да нанесе травма на жената.

Снимка: Guliver / Getty

4. „Това е естествен процес - тялото се е отървало от нежизнеспособния ембрион“

Това казват някои лекари, за да утешат жената. Но по някаква причина тя въобще не се успокоява от подобна констатация. Може би защото в този момент тя е уязвима и не се интересува от никакви медицински обяснения. Подобни фрази трябва да се произнасят много внимателно, предвид състоянието на жената.
От друга страна, фразата „това се случва“ - е констатация на факта. Тя може да стане подкрепяща, ако е казана в точното време и с правилната интонация.
Важно е жената да знае, че не е единствената, която е пометнала, че това наистина естествен процес и понякога се случва . Но за нея а важно да почувства, че другият човек разбира колко тежка е нейната загуба и че уважава чувствата ѝ.

5. "Ти си млада, ще родиш друго"

Няма компенсация. Имате си ляв крак, това не означава, че ако загубите десния, няма да се разстроите. По същия начин раждането на едно дете никога няма да замени това, което жената е загубила. Всяко е единственото и много обичано от майката.
Няма значение колко деца вече е имала или ще има след спонтанния аборт. Те няма да заменят това, което вече го няма. В този момент тя страда за него и има пълното право на това.

Мона Василева